дезинтеграция

Речник на българския език

дезинтегра̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • дезентеграцеа
  • дезентеграцеъ
  • дезентеграцея
  • дезентеграциа
  • дезентеграциъ
  • дезентеграция
  • дезентиграцеа
  • дезентиграцеъ
  • дезентиграцея
  • дезентиграциа
  • дезентиграциъ
  • дезентиграция
  • дезинтеграцеа
  • дезинтеграцеъ
  • дезинтеграцея
  • дезинтеграциа
  • дезинтеграциъ
  • дезинтиграцеа
  • дезинтиграцеъ
  • дезинтиграцея
  • дезинтиграциа
  • дезинтиграциъ
  • дезинтиграция
  • дизентеграцеа
  • дизентеграцеъ
  • дизентеграцея
  • дизентеграциа
  • дизентеграциъ
  • дизентеграция
  • дизентиграцеа
  • дизентиграцеъ
  • дизентиграцея
  • дизентиграциа
  • дизентиграциъ
  • дизентиграция
  • дизинтеграцеа
  • дизинтеграцеъ
  • дизинтеграцея
  • дизинтеграциа
  • дизинтеграциъ
  • дизинтеграция
  • дизинтиграцеа
  • дизинтиграцеъ
  • дизинтиграцея
  • дизинтиграциа
  • дизинтиграциъ
  • дизинтиграция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-зин-тег-ра-ция
членувано де-зин-тег-ра-ци-я-та
мн.ч. де-зин-тег-ра-ции
членувано де-зин-тег-ра-ци-и-те
звателна форма