дедуктивност

Речник на българския език

дедуктѝвност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • дедоктивност
  • дедоктивнуст
  • дедуктивнуст
  • дидоктивност
  • дидоктивнуст
  • дидуктивност
  • дидуктивнуст
  • дедоктивнос
  • дедоктивнус
  • дедуктивнос
  • дедуктивнус
  • дидоктивнос
  • дидоктивнус
  • дидуктивнос
  • дидуктивнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-дук-тив-ност
членувано де-дук-тив-ност-та
мн.ч. де-дук-тив-нос-ти
членувано де-дук-тив-нос-ти-те
звателна форма