деденце

Речник на българския език

деденце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ден-це
членувано де-ден-це-то
мн.ч. де-ден-ца
членувано де-ден-ца-та