дегазация

Речник на българския език

дегаза̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. дегаза̀ции, ж. Обезвреждане или отстраняване на отровни вещества и газове, попаднали някъде. Дегазация на помещение.

Грешни изписвания (23)

  • дегазацеа
  • дегазацеъ
  • дегазацея
  • дегазациа
  • дегазациъ
  • дегъзацеа
  • дегъзацеъ
  • дегъзацея
  • дегъзациа
  • дегъзациъ
  • дегъзация
  • дигазацеа
  • дигазацеъ
  • дигазацея
  • дигазациа
  • дигазациъ
  • дигазация
  • дигъзацеа
  • дигъзацеъ
  • дигъзацея
  • дигъзациа
  • дигъзациъ
  • дигъзация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-га-за-ция
членувано де-га-за-ци-я-та
мн.ч. де-га-за-ции
членувано де-га-за-ци-и-те
звателна форма