девиация

Речник на българския език

девиа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Отклонение от нормалното положение.

Грешни изписвания (23)

  • девиациъ
  • девеацеа
  • девеацеъ
  • девеацея
  • девеациа
  • девеациъ
  • девеация
  • девиацеа
  • девиацеъ
  • девиацея
  • девиациа
  • дивеацеа
  • дивеацеъ
  • дивеацея
  • дивеациа
  • дивеациъ
  • дивеация
  • дивиацеа
  • дивиацеъ
  • дивиацея
  • дивиациа
  • дивиациъ
  • дивиация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ви-а-ция
членувано де-ви-а-ци-я-та
мн.ч. де-ви-а-ции
членувано де-ви-а-ци-и-те
звателна форма