дебил

Речник на българския език

дебѝл съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

1. Мед. Човек, който страда от дебилност (в 1 знач.).
2. Прен. Пренебр. Глупав, ограничен човек.

Грешни изписвания (1)

  • дибил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-бил
непълен член де-би-ла
пълен член де-би-лът
мн.ч. де-би-ли
членувано де-би-ли-те
бройна форма де-би-ли
звателна форма де-би-ле