двустранност

Речник на българския език

двустранност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • двустраност
  • двустраннос
  • двустранос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. двус-т-ран-ност
членувано двус-т-ран-ност-та
мн.ч. двус-т-ран-нос-ти
членувано двус-т-ран-нос-ти-те
звателна форма