двустаен

Речник на българския език

двуста̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • двостаен
  • двостаин
  • двустаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. двус-та-ен
непълен член двус-тай-ния
пълен член двус-тай-ни-ят
ж. р. двус-тай-на
членувано двус-тай-на-та
ср. р. двус-тай-но
членувано двус-тай-но-то
мн. ч. двус-тай-ни
членувано двус-тай-ни-те