двуличност

Речник на българския език

двуличност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • двуличнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дву-лич-ност
членувано дву-лич-ност-та
мн.ч. дву-лич-нос-ти
членувано дву-лич-нос-ти-те
звателна форма