двукратност

Речник на българския език

двукратност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • двукратнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. двук-рат-ност
членувано двук-рат-ност-та
мн.ч. двук-рат-нос-ти
членувано двук-рат-нос-ти-те
звателна форма