двугръб

Речник на българския език

двугръ̀б прилагателно име (тип 82) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • двогръп
  • двугръп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. двуг-ръб
непълен член дву-гър-бия
пълен член дву-гър-би-ят
ж. р. дву-гър-ба
членувано дву-гър-ба-та
ср. р. дву-гър-бо
членувано дву-гър-бо-то
мн. ч. дву-гър-би
членувано дву-гър-би-те