двувръх

Речник на българския език

двувръ̀х прилагателно име (тип 82) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • двовръх

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. двув-ръх
непълен член дву-вър-хия
пълен член дву-вър-хи-ят
ж. р. дву-вър-ха
членувано дву-вър-ха-та
ср. р. дву-вър-хо
членувано дву-вър-хо-то
мн. ч. дву-вър-хи
членувано дву-вър-хи-те