датчик

Речник на българския език

да̀тчик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. да̀тчици, (два) да̀тчика, м. Уред, който регистрира и показва данни за действието и проявите на механизъм, апарат, организъм или явление.

Грешни изписвания (1)

  • датчек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дат-чик
непълен член дат-чи-ка
пълен член дат-чи-кът
мн.ч. дат-чи-ци
членувано дат-чи-ци-те
бройна форма дат-чи-ка
звателна форма