датчанин

Речник на българския език

датча̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • датчанен
  • дътчанен
  • дътчанин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дат-ча-нин
непълен член дат-ча-ни-на
пълен член дат-ча-ни-нът
мн.ч. дат-ча-ни
членувано дат-ча-ни-те
бройна форма дат-ча-ни
звателна форма дат-ча-ни-но