данък

мн. да̀нъци, (два) да̀нъка, м. Определена със закон сума, която се изплаща на държавните органи. Данък върху общия доход. Данък добавена стойност.
прил. да̀нъчен, да̀нъчна, да̀нъчно, мн. да̀нъчни. Данъчен служител. Данъчна система. Данъчни власти.
• Плащам данък — (на нещо). Разг. Не мога да се освободя от някакво влияние, понасям последиците от нещо.
• Не плащам данък обществено мнение. — Разг. Не се съобразявам с мнението на останалите за поведението ми.