далматинец

Речник на българския език

далматѝнец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. далматѝнци, (два) далматѝнеца, м.
1. Жител на Далмация.
2. Куче с черно-бяла окраска на петна; далматински дог.

Грешни изписвания (7)

  • далматиниц
  • далмътинец
  • далмътиниц
  • дълматинец
  • дълматиниц
  • дълмътинец
  • дълмътиниц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дал-ма-ти-нец
непълен член дал-ма-ти-не-ца
пълен член дал-ма-ти-не-цът
мн.ч. дал-ма-тин-ци
членувано дал-ма-тин-ци-те
бройна форма дал-ма-тин-ци
звателна форма дал-ма-ти-не-цо