дактилоскопия

Речник на българския език

дактилоско̀пия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Дял от криминалистиката, при който се използват методи за установяване на личността по отпечатъци от пръстите.

Грешни изписвания (47)

  • дактелоскопеа
  • дактелоскопеъ
  • дактелоскопея
  • дактелоскопиа
  • дактелоскопиъ
  • дактелоскопия
  • дактелускопеа
  • дактелускопеъ
  • дактелускопея
  • дактелускопиа
  • дактелускопиъ
  • дактелускопия
  • дактилоскопеа
  • дактилоскопеъ
  • дактилоскопея
  • дактилоскопиа
  • дактилоскопиъ
  • дактилускопеа
  • дактилускопеъ
  • дактилускопея
  • дактилускопиа
  • дактилускопиъ
  • дактилускопия
  • дъктелоскопеа
  • дъктелоскопеъ
  • дъктелоскопея
  • дъктелоскопиа
  • дъктелоскопиъ
  • дъктелоскопия
  • дъктелускопеа
  • дъктелускопеъ
  • дъктелускопея
  • дъктелускопиа
  • дъктелускопиъ
  • дъктелускопия
  • дъктилоскопеа
  • дъктилоскопеъ
  • дъктилоскопея
  • дъктилоскопиа
  • дъктилоскопиъ
  • дъктилоскопия
  • дъктилускопеа
  • дъктилускопеъ
  • дъктилускопея
  • дъктилускопиа
  • дъктилускопиъ
  • дъктилускопия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дак-ти-лос-ко-пия
членувано дак-ти-лос-ко-пи-я-та
мн.ч. дак-ти-лос-ко-пии
членувано дак-ти-лос-ко-пи-и-те
звателна форма