дактилография

Речник на българския език

дактилогра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • дактелографеа
  • дактелографеъ
  • дактелографея
  • дактелографиа
  • дактелографиъ
  • дактелография
  • дактелуграфеа
  • дактелуграфеъ
  • дактелуграфея
  • дактелуграфиа
  • дактелуграфиъ
  • дактелуграфия
  • дактилографеа
  • дактилографеъ
  • дактилографея
  • дактилографиа
  • дактилографиъ
  • дактилуграфеа
  • дактилуграфеъ
  • дактилуграфея
  • дактилуграфиа
  • дактилуграфиъ
  • дактилуграфия
  • дъктелографеа
  • дъктелографеъ
  • дъктелографея
  • дъктелографиа
  • дъктелографиъ
  • дъктелография
  • дъктелуграфеа
  • дъктелуграфеъ
  • дъктелуграфея
  • дъктелуграфиа
  • дъктелуграфиъ
  • дъктелуграфия
  • дъктилографеа
  • дъктилографеъ
  • дъктилографея
  • дъктилографиа
  • дъктилографиъ
  • дъктилография
  • дъктилуграфеа
  • дъктилуграфеъ
  • дъктилуграфея
  • дъктилуграфиа
  • дъктилуграфиъ
  • дъктилуграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дак-ти-лог-ра-фия
членувано дак-ти-лог-ра-фи-я-та
мн.ч. дак-ти-лог-ра-фии
членувано дак-ти-лог-ра-фи-и-те
звателна форма