даденост

Речник на българския език

да̀деност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

дадеността̀, мн. да̀дености, ж. Това, което съществува, налично е; обективна действителност. Природни дадености.

Грешни изписвания (7)

  • даденуст
  • дадиност
  • дадинуст
  • даденос
  • даденус
  • дадинос
  • дадинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. да-де-ност
членувано да-де-ност-та
мн.ч. да-де-нос-ти
членувано да-де-нос-ти-те
звателна форма