гяур

Речник на българския език

гяу̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. гяу̀ри, м. За мюсюлманите — човек, който не е мюсюлманин; неверник.
прил. гяу̀рски, гяу̀рска, гяу̀рско, мн. гяу̀рски.

Грешни изписвания (1)

  • гъур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гя-ур
непълен член гя-у-ра
пълен член гя-у-рът
мн.ч. гя-у-ри
членувано гя-у-ри-те
бройна форма гя-у-ри
звателна форма гя-у-ре