гълъбар

Речник на българския език

гълъба̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

гълъба̀рят, гълъба̀ря, мн. гълъба̀ри, м. Човек, който отглежда гълъби.

Грешни изписвания (3)

  • галабар
  • галъбар
  • гълабар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гъ-лъ-бар
непълен член гъ-лъ-ба-ря
пълен член гъ-лъ-ба-рят
мн.ч. гъ-лъ-ба-ри
членувано гъ-лъ-ба-ри-те
бройна форма гъ-лъ-ба-ри
звателна форма гъ-лъ-ба-рю