гъдулар

Речник на българския език

гъдула̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

гъдула̀рят, гъдула̀ря, мн. гъдула̀ри, м. Човек, който свири на гъдулка.
същ. умал. гъдула̀рче, мн. гъдула̀рчета, ср.
прил. гъдула̀рски, гъдула̀рска, гъдула̀рско, мн. гъдула̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • гадолар
  • гадулар
  • гъдолар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гъ-ду-лар
непълен член гъ-ду-ла-ря
пълен член гъ-ду-ла-рят
мн.ч. гъ-ду-ла-ри
членувано гъ-ду-ла-ри-те
бройна форма гъ-ду-ла-ри
звателна форма гъ-ду-ла-рю