гъбар

Речник на българския език

гъба̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

гъба̀рят, гъба̀ря, мн. гъба̀ри, м. Човек, който бере, отглежда и/или продава гъби за ядене.
прил. гъба̀рски, гъба̀рска, гъба̀рско, мн. гъба̀рски.

Грешни изписвания (1)

  • габар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гъ-бар
непълен член гъ-ба-ря
пълен член гъ-ба-рят
мн.ч. гъ-ба-ри
членувано гъ-ба-ри-те
бройна форма гъ-ба-ри
звателна форма гъ-ба-рю