гробар

Речник на българския език

гроба̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

гроба̀рят, гроба̀ря, мн. гроба̀ри, м. Лице, чието занятие е да копае ями за гробове.
прил. гроба̀рски, гроба̀рска, гроба̀рско, мн. гроба̀рски.

Грешни изписвания (1)

  • грубар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гро-бар
непълен член гро-ба-ря
пълен член гро-ба-рят
мн.ч. гро-ба-ри
членувано гро-ба-ри-те
бройна форма гро-ба-ри
звателна форма гро-ба-рю