гриф

Речник на българския език

гриф — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

грѝфът, грѝфа, мн. грѝфове, (два) грѝфа, м. Дървена пластина, залепена на шийката на струнните инструменти, към която при свирене се притискат струните.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гриф
непълен член гри-фа
пълен член гри-фът
мн.ч. гри-фо-ве
членувано гри-фо-ве-те
бройна форма гри-фа
звателна форма —

Връзки