грис

Речник на българския език

грис — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

грѝсът, грѝса, само ед., м. Смляно на дребни зрънца обелено жито, което се употребява след варене за ядене. Не обичам грис.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грис
непълен член гри-са
пълен член гри-сът
мн.ч. гри-со-ве
членувано гри-со-ве-те
бройна форма гри-са
звателна форма —

Връзки