графология

Речник на българския език

графоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Изучаване почерка на човека с цел да се разгадае характерът му.
2. Спец. Сравнителен анализ на писмен текст с друг с цел да се идентифицира авторът по особеностите на почерка.

Грешни изписвания (23)

  • графологеа
  • графологеъ
  • графологея
  • графологиа
  • графологиъ
  • графулогеа
  • графулогеъ
  • графулогея
  • графулогиа
  • графулогиъ
  • графулогия
  • гръфологеа
  • гръфологеъ
  • гръфологея
  • гръфологиа
  • гръфологиъ
  • гръфология
  • гръфулогеа
  • гръфулогеъ
  • гръфулогея
  • гръфулогиа
  • гръфулогиъ
  • гръфулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-фо-ло-гия
членувано гра-фо-ло-ги-я-та
мн.ч. гра-фо-ло-гии
членувано гра-фо-ло-ги-и-те
звателна форма