1. гранича̀р — съществително име, мъжки род (тип 31a)
Значение
гранича̀рят, гранича̀ря, мн. гранича̀ри, м. Войник, който служи на границата, като я охранява.
прил. гранича̀рски, гранича̀рска, гранича̀рско, мн. гранича̀рски. Граничарско куче.
прил. гранича̀рски, гранича̀рска, гранича̀рско, мн. гранича̀рски. Граничарско куче.
Грешни изписвания (3)
- гранечар
- грънечар
- гръничар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | гра-ни-чар | |
---|---|---|
непълен член | гра-ни-ча-ря | |
пълен член | гра-ни-ча-рят | |
мн.ч. | гра-ни-ча-ри | |
членувано | гра-ни-ча-ри-те | |
бройна форма | гра-ни-ча-ри | |
звателна форма | гра-ни-ча-рю |
2. Гранича̀р — географски топоним в България (тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Гранечар
- Грънечар
- Гръничар