граничар

Речник на българския език

1. гранича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

гранича̀рят, гранича̀ря, мн. гранича̀ри, м. Войник, който служи на границата, като я охранява.
прил. гранича̀рски, гранича̀рска, гранича̀рско, мн. гранича̀рски. Граничарско куче.

Грешни изписвания (3)

  • гранечар
  • грънечар
  • гръничар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-ни-чар
непълен член гра-ни-ча-ря
пълен член гра-ни-ча-рят
мн.ч. гра-ни-ча-ри
членувано гра-ни-ча-ри-те
бройна форма гра-ни-ча-ри
звателна форма гра-ни-ча-рю

2. Гранича̀р географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Гранечар
  • Грънечар
  • Гръничар