1.
гранича̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
гранича̀рят, гранича̀ря, мн. гранича̀ри, м. Войник, който служи на границата, като я охранява.
прил. гранича̀рски, гранича̀рска, гранича̀рско, мн. гранича̀рски. Граничарско куче.
прил. гранича̀рски, гранича̀рска, гранича̀рско, мн. гранича̀рски. Граничарско куче.
Грешни изписвания (3)
- гранечар
- грънечар
- гръничар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | гра-ни-чар | |
|---|---|---|
| непълен член | гра-ни-ча-ря | |
| пълен член | гра-ни-ча-рят | |
| мн.ч. | гра-ни-ча-ри | |
| членувано | гра-ни-ча-ри-те | |
| бройна форма | гра-ни-ча-ри | |
| звателна форма | гра-ни-ча-рю | |
2.
Гранича̀р
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Гранечар
- Грънечар
- Гръничар