градинар

Речник на българския език

градина̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

градина̀рят, градина̀ря, мн. градина̀ри, м. Човек, който се занимава с отглеждане на зеленчукови и други растения.
прил. градина̀рски, градина̀рска, градина̀рско, мн. градина̀рски. Градинарски ножици.

Грешни изписвания (3)

  • граденар
  • гръденар
  • гръдинар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-ди-нар
непълен член гра-ди-на-ря
пълен член гра-ди-на-рят
мн.ч. гра-ди-на-ри
членувано гра-ди-на-ри-те
бройна форма гра-ди-на-ри
звателна форма гра-ди-на-рю