гост

Речник на българския език

гост — съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

го̀стът, го̀ста, мн. го̀сти, м.
1. Лице, което посещава дома на някого, за да се срещне с домакините в знак на уважение или приятелски чувства. Имаме гост. Чакаме гости.
2. Външно, странично лице, поканено да присъства някъде. Гост на тържеството.
3. Посетител. Гостите на хотела.
• На гости. — В качеството на гост. Отивам на гости.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • гос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гост
непълен член гос-та
пълен член гос-тът
мн.ч. гос-ти
членувано гос-ти-те
бройна форма гос-ти
звателна форма гос-те

Връзки