горняк

Речник на българския език

горня̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Вятър откъм планината, от север. Духна горнякът.

Грешни изписвания (1)

  • гурняк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гор-няк
непълен член гор-ня-ка
пълен член гор-ня-кът
мн.ч. гор-ня-ци
членувано гор-ня-ци-те
бройна форма гор-ня-ка
звателна форма