горня̀к
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
м., само ед. Вятър откъм планината, от север. Духна горнякът.
Грешни изписвания (1)
- гурняк
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | гор-няк | |
|---|---|---|
| непълен член | гор-ня-ка | |
| пълен член | гор-ня-кът | |
| мн.ч. | гор-ня-ци | |
| членувано | гор-ня-ци-те | |
| бройна форма | гор-ня-ка | |
| звателна форма | — | |