гонител

Речник на българския език

гонѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • гонитил
  • гунител
  • гунитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-ни-тел
непълен член го-ни-те-ля
пълен член го-ни-те-лят
мн.ч. го-ни-те-ли
членувано го-ни-те-ли-те
бройна форма го-ни-те-ли
звателна форма го-ни-те-лю