гонг

Речник на българския език

гонг съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

го̀нгът, го̀нга, мн. го̀нгове, (два) го̀нга, м.
1. Ударен музикален инструмент във вид на метален диск, който се удря с дървен чук.
2. Камбанка, която се удря с чукче за даване на сигнал.

Грешни изписвания (1)

  • гонк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гонг
непълен член гон-га
пълен член гон-гът
мн.ч. гон-го-ве
членувано гон-го-ве-те
бройна форма гон-га
звателна форма