гносеология

Речник на българския език

гносеоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Теоретично учение за познанието.
прил. гносеологѝчен, гносеологѝчна, гносеологѝчно, мн. гносеологѝчни.
прил. гносеологѝчески, гносеологѝческа, гносеологѝческо, мн. гносеологѝчески.

Грешни изписвания (47)

  • гносеологеа
  • гносеологеъ
  • гносеологея
  • гносеологиа
  • гносеологиъ
  • гносеулогеа
  • гносеулогеъ
  • гносеулогея
  • гносеулогиа
  • гносеулогиъ
  • гносеулогия
  • гносиологеа
  • гносиологеъ
  • гносиологея
  • гносиологиа
  • гносиологиъ
  • гносиология
  • гносиулогеа
  • гносиулогеъ
  • гносиулогея
  • гносиулогиа
  • гносиулогиъ
  • гносиулогия
  • гнусеологеа
  • гнусеологеъ
  • гнусеологея
  • гнусеологиа
  • гнусеологиъ
  • гнусеология
  • гнусеулогеа
  • гнусеулогеъ
  • гнусеулогея
  • гнусеулогиа
  • гнусеулогиъ
  • гнусеулогия
  • гнусиологеа
  • гнусиологеъ
  • гнусиологея
  • гнусиологиа
  • гнусиологиъ
  • гнусиология
  • гнусиулогеа
  • гнусиулогеъ
  • гнусиулогея
  • гнусиулогиа
  • гнусиулогиъ
  • гнусиулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гно-се-о-ло-гия
членувано гно-се-о-ло-ги-я-та
мн.ч. гно-се-о-ло-гии
членувано гно-се-о-ло-ги-и-те
звателна форма