гмеж

Речник на българския език

гмеж съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

гмежта̀, само ед., ж. Пренебр. Гъмжило, тълпа, множество.

Грешни изписвания (1)

  • гмеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гмеж
членувано гмеж-та
мн.ч. гме-жи
членувано гме-жи-те
звателна форма