гледач

Речник на българския език

гледа̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. гледа̀чи, м. ист. Работник в кооперативна или държавна животновъдна ферма.

Грешни изписвания (1)

  • глидач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гле-дач
непълен член гле-да-ча
пълен член гле-да-чът
мн.ч. гле-да-чи
членувано гле-да-чи-те
бройна форма гле-да-чи
звателна форма гле-да-чо