гласец

Речник на българския език

гласѐц съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

вж. глас

Грешни изписвания (1)

  • глъсец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гла-сец
непълен член гла-се-ца
пълен член гла-се-цът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма