гладиатор

Речник на българския език

гладиа̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. гладиа̀тори, м. ист. В древния Рим — роб или военнопленник, обучен да се сражава с други като него или с диви животни на специална арена за зрелище на публиката.
прил. гладиа̀торски, гладиа̀торска, гладиа̀торско, мн. гладиа̀торски.

Грешни изписвания (7)

  • гладеатор
  • гладеатур
  • гладиатур
  • глъдеатор
  • глъдеатур
  • глъдиатор
  • глъдиатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гла-ди-а-тор
непълен член гла-ди-а-то-ра
пълен член гла-ди-а-то-рът
мн.ч. гла-ди-а-то-ри
членувано гла-ди-а-то-ри-те
бройна форма гла-ди-а-то-ри
звателна форма гла-ди-а-то-ре