гладиа̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. гладиа̀тори, м. ист. В древния Рим — роб или военнопленник, обучен да се сражава с други като него или с диви животни на специална арена за зрелище на публиката.
прил. гладиа̀торски, гладиа̀торска, гладиа̀торско, мн. гладиа̀торски.
прил. гладиа̀торски, гладиа̀торска, гладиа̀торско, мн. гладиа̀торски.
Грешни изписвания (7)
- гладеатор
- гладеатур
- гладиатур
- глъдеатор
- глъдеатур
- глъдиатор
- глъдиатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | гла-ди-а-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | гла-ди-а-то-ра | |
| пълен член | гла-ди-а-то-рът | |
| мн.ч. | гла-ди-а-то-ри | |
| членувано | гла-ди-а-то-ри-те | |
| бройна форма | гла-ди-а-то-ри | |
| звателна форма | гла-ди-а-то-ре | |