главня̀
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. главнѝ, ж.
1. Къс запалено, но недогоряло дърво.
2. Заразна болест по житните растения, при която растението почернява и не дава плод. Царевична главня.
1. Къс запалено, но недогоряло дърво.
2. Заразна болест по житните растения, при която растението почернява и не дава плод. Царевична главня.
Грешни изписвания (4)
- главнйа
- главнйъ
- глъвнйа
- глъвнйъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | глав-ня | |
|---|---|---|
| членувано | глав-ня-та | |
| мн.ч. | глав-ни | |
| членувано | глав-ни-те | |
| звателна форма | — | |