гид

Речник на българския език

гид съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гѝдът, гѝда, мн. гѝдове, м.
1. Водач, екскурзовод.
2. Справочник за туристи, пътеводител.

Грешни изписвания (1)

  • гит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гид
непълен член ги-да
пълен член ги-дът
мн.ч. ги-до-ве
членувано ги-до-ве-те
бройна форма ги-да
звателна форма