гешефтар

Речник на българския език

гешефта̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

гешефта̀рят, гешефта̀ря, мн. гешефта̀ри, м. Лице, което се занимава с гешефти; спекулант.
прил. гешефта̀рски, гешефта̀рска, гешефта̀рско, мн. гешефта̀рски.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • гешифтар
  • гишефтар
  • гишифтар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-шеф-тар
непълен член ге-шеф-та-ря
пълен член ге-шеф-та-рят
мн.ч. ге-шеф-та-ри
членувано ге-шеф-та-ри-те
бройна форма ге-шеф-та-ри
звателна форма ге-шеф-та-рю