геометрия

Речник на българския език

геомѐтрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Дял от математиката за пространствените форми и начините за измерването им.
прил. геометрѝчен, геометрѝчна, геометрѝчно, мн. геометрѝчни.

Грешни изписвания (23)

  • геометреа
  • геометреъ
  • геометрея
  • геометриа
  • геометриъ
  • геуметреа
  • геуметреъ
  • геуметрея
  • геуметриа
  • геуметриъ
  • геуметрия
  • гиометреа
  • гиометреъ
  • гиометрея
  • гиометриа
  • гиометриъ
  • гиометрия
  • гиуметреа
  • гиуметреъ
  • гиуметрея
  • гиуметриа
  • гиуметриъ
  • гиуметрия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-о-мет-рия
членувано ге-о-мет-ри-я-та
мн.ч. ге-о-мет-рии
членувано ге-о-мет-ри-и-те
звателна форма