геология

Речник на българския език

геоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука за строежа, състава и историята на земната кора, за методите на търсене на полезни изкопаеми.
прил. геологѝчен, геологѝчна, геологѝчно, мн. геологѝчни.
прил. геоло̀жки, геоло̀жка, геоло̀жко, мн. геоло̀жки.

Грешни изписвания (23)

  • геологеа
  • геологеъ
  • геологея
  • геологиа
  • геологиъ
  • геулогеа
  • геулогеъ
  • геулогея
  • геулогиа
  • геулогиъ
  • геулогия
  • гиологеа
  • гиологеъ
  • гиологея
  • гиологиа
  • гиологиъ
  • гиология
  • гиулогеа
  • гиулогеъ
  • гиулогея
  • гиулогиа
  • гиулогиъ
  • гиулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-о-ло-гия
членувано ге-о-ло-ги-я-та
мн.ч. ге-о-ло-гии
членувано ге-о-ло-ги-и-те
звателна форма