гений

Речник на българския език

гѐний съществително име, мъжки род (тип 32a) редактиране

Значение

гѐният, гѐния, мн. гѐнии, м.
1. Творец с висша творческа способност.
2. Самата висша творческа способност. Поетическият гений на Вазов.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • геней

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-ний
непълен член ге-ния
пълен член ге-ни-ят
мн.ч. ге-нии
членувано ге-ни-и-те
бройна форма ге-нии
звателна форма ге-нию