гел

Речник на българския език

гел — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гѐлът, гѐла, само ед., м. Козметично средство с консистенция на желе. Гел за коса. Гел за след бръснене.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гел
непълен член ге-ла
пълен член ге-лът
мн.ч. ге-ло-ве
членувано ге-ло-ве-те
бройна форма ге-ла
звателна форма —

Връзки