въшльо

Речник на българския език

въ̀шльо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. въ̀шльовци, м. Разг. Пренебр. Въшлив човек.

Грешни изписвания (1)

  • въшльу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въш-льо
непълен член въш-льо-то
пълен член въш-льо-то
мн.ч. въш-льов-ци
членувано въш-льов-ци-те
бройна форма въш-льов-ци
звателна форма въш-льо