върбалак

Речник на българския език

върбала̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. върбала̀ци, (два) върбала̀ка, м. Място с нагъсто израсли върби.

Грешни изписвания (3)

  • варбалак
  • варбълак
  • върбълак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-ба-лак
непълен член вър-ба-ла-ка
пълен член вър-ба-ла-кът
мн.ч. вър-ба-ла-ци
членувано вър-ба-ла-ци-те
бройна форма вър-ба-ла-ка
звателна форма