вълшебница

Речник на българския език

вълшѐбница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. вълшѐбници, ж. Жена вълшебник.

Грешни изписвания (7)

  • валшебнеца
  • валшебнецъ
  • валшебница
  • валшебницъ
  • вълшебнеца
  • вълшебнецъ
  • вълшебницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въл-шеб-ни-ца
членувано въл-шеб-ни-ца-та
мн.ч. въл-шеб-ни-ци
членувано въл-шеб-ни-ци-те
звателна форма въл-шеб-ни-це