възхвалител

Речник на българския език

възхвалител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възфалител

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-х-ва-ли-тел
непълен член въз-х-ва-ли-те-ля
пълен член въз-х-ва-ли-те-лят
мн.ч. въз-х-ва-ли-те-ли
членувано въз-х-ва-ли-те-ли-те
бройна форма въз-х-ва-ли-те-ли
звателна форма въз-х-ва-ли-те-лю