възстаричък

Речник на българския език

възстаричък прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • въстаричък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-ста-ри-чък
непълен член въз-ста-рич-кия
пълен член въз-ста-рич-ки-ят
ж. р. въз-ста-рич-ка
членувано въз-ста-рич-ка-та
ср. р. въз-ста-рич-ко
членувано въз-ста-рич-ко-то
мн. ч. въз-ста-рич-ки
членувано въз-ста-рич-ки-те